Окаяното положение на човека се дължи на борбата между собствената му глупост и невежеството му ♥ КАСТАНЕДА
♥ Силата на мълчанието
Мълчаливото познание е не друго, а директен допир до желанието.
Шаманството е странствуване на завръщането. Воинът се завръща победоносно към духа, откакто се е спускал в пъкъла. А от пъкъла той донася титли. Един от тези негови титли е разбирането.
Воините знаят, че когато инвентарът на един елементарен човек не прави работа, тогава индивидът или уголемява инвентара си, или светът на неговото себеотразяване рухва. Обикновеният човек е в положение да включи нови детайли в инвентара си, стига те да не опонират на главната класификация на инвентара. Ако тези детайли опонират на подредбата му, човешкият разум рухва. Инвентарът е мозъкът. Воинът разчита на това, когато се пробва да разбие огледалото на себеотразяването.
Това, което отваря пред човек пътя на воина, е детронирането на възприятието за лична значителност. И всяко нещо, което воинът прави, е ориентирано към постигането на тази цел.
Едно от най-драматичните неща в човешката същина е пагубната връзка сред нелепостта и себеотразяването. Именно нелепостта принуждава елементарния човек да отхвърля всичко, което не дава отговор на личните му себеотразяващи го упования. Например като елементарни хора ние сме слепи за такова извънредно парченце знание, което е разполагаем на индивида: съществуването на събирателната точка и обстоятелството, че тя може да се мести.
Това, че рационалният човек се е вкопчил настойчиво в личната визия за себе си, го води до бездънно незнание. Той не позволява обстоятелството, че шаманството не е въпрос на заклинания и фокуси, а свободата да възприемаш освен света, който сме приели за даденост, само че и всяко друго нещо, постижимо за човешките благоприятни условия. Той трепери пред опцията за независимост. А свободата е под носа му.
Затруднението на индивида е, че той интуитивно долавя своите скрити благоприятни условия, само че не се осмелява да ги употребява. Затова воините споделят, че окаяното състояние на индивида се дължи на битката сред личната му нелепост и незнанието му. Човек в този момент, повече отвсякога, има потребност да бъде теоретичен на нови хрумвания, които се отнасят на първо място до вътрешния му свят – шамански хрумвания, а не обществени хрумвания, концепциите на индивида, изправен пред непознатото, изправен пред персоналната си гибел. Сега, повече от всичко друго той има потребност да бъде теоретичен на тайните на събирателната точка.
Духът слуша единствено когато му се приказва с жестове. Обаче жестове не като знаци или придвижвания на тялото, а като акт на цялостно себеотдаване, акт на благотворителност, на остроумие. Като жест към духа воинът изважда най-хубавото от себе си и безмълвно го сервира на абстракта.
Извадки от „ Силата на мълчанието “ включени в „ Колелото на времето “, Карлос Кастанеда, изд. Прозорец
Снимка: tomtrigo.wordpress.com
